Минералите и микроелементите са незаменими вещества, които участват в изграждането на костната тъкан, в дейността на ендокринните жлези, в поддържането на алкално-киселинното равновесие и водно-солевия баланс и регулират редица важни функции в човешкия и животинския организъм. Недостигът или излишъкът на тези биологичноактивни елементи, може да доведе до заболявания на редица органи и системи в организма.
Солите на калция са основен пластичен материал за изграждане (вкалцяване) на костната тъкан. Калциевите йони са постоянна съставка на кръвта и активно участват в изграждането на клетъчните структури.
Калцият регулира активния йонен транспорт в клетъчните мембрани и свързването на тиамина с мембранните структури на нервните клетки. Участва в регулиране активността на редица ензими, повлиява растежа и функциите на клетките, възбудимостта на нервната система и съкратимостта на мускулите. Калцият е трудно усвояем минерал. Резорбцията му е най-пълноценна при съотношение с магнезия 1:0,5. При дефицит на белтъчини, синтезата на калция се нарушава. По този начин съдържанието на калций и магнезий в серума и отлагането им в костната тъкан намаляват.
Магнезият е от важно значение за функцията на редица ензими. Регулира възбудимостта на нервната система, оказва спазмолитично и съдоразширяващо действие, стимулира чревната перисталтика. Играе ключова роля в профилактиката на исхемичната болест на сърцето (ИБС) и хиперлипопротеинемиите. Дефицитът на магнезий води до отлагане на калций и загуба на калий от клетките, намаляване на еластина в съдовете стени, отлагане на калциеви соли в миокарда и в скелетните (напречно набраздените) мускули, намаляване секрецията на инсулин в панкреаса и засилване вазоконстрикторното действие на норадреналина и ангиотензина. Съдържанието на свободен холестерол и триглицериди в серума се увеличава, а на естерифицирания холестерол – намалява. Магнезиевият дефицит създава благоприятни условия за развитие на хиперкалциурия и нефролитиаза.
Цинкът е биомикроелемент, който е включен в биохимичния състав на редица ензимни системи. Той участва в метаболизма на белтъчините, мазнините, въглехидратите и нуклеиновите киселини, при което също влиза в сложни взаимоотношения с калциевите йони. Цинкът е необходим за синтезата на хормона инсулин и потенцира хипогликемичния му ефект. Активира действието и на други хормони, стимулира хемопоезата, притежава липотропно действие. Като важен микроелемент в човешкия организъм, цинкът регулира и други основни биологични процеси: влияе върху функциите на простатната жлеза и репродуктивните органи, участва в синтезата на колаген (от значение при заздравяването на рани), в свързването на остеокалцина с калциевите соли в минерализиращата костна тъкан и т.н. Трите биологично активни компонента – калций, магнезий и цинк, най-често действат синергично, като взаимно допълват и подсилват своите ефекти, необходими за нормалното функциониране на човешкия организъм.
Автор: Д-р Жасмина Ангелова
