Критическата възраст е естествен период в живота на жената. Той е индивидуален и протича най-общо в интервала 40-60 години.
Дължи се най-вече на намалената функция на яйчниците и пониженото ниво на женските хормони (естрогени). Това води до редица промени в организма на жената и субективни оплаквания.
Менопаузата е преход от репродуктивна към напреднала възраст и преминава през 3 фази:
Пременопауза – характеризира се с различни по степен нарушения в менструалния цикъл. Те се дължат на неправилната и постепенно намаляваща яйчникова функция.
Фаза на същинската менопауза – когато в продължение на една година липсва менструален цикъл. Тя показва, че окончателно е прекратена възможността за настъпване на бременност. В тази фаза физическите и психологическите нарушения са най-силно изразени. Обикновенно тя настъпва около 51-годишна възраст.
Следменопауза – когато организмът вече е приспособен към новото състояние.
Неприятните симптоми се наблюдават при 85% от жените в менопауза. Обикновено това състояние продължава около 5 години. Най-честите оплаквания са: топли вълни, изпотяване, раздразнителност, тревожност, безсъние и понякога депресия.
Затлъстяването е синдром свързан с менопаузата и е неприятен проблем. Може да се появи сексуално смущение (намаляване на либидото и болки при полов акт) и неволно изпускане на урина. Много често тези оплаквания са изявени до такава степен, че водят до съществено влошаване качеството на живот.
След публикуването на резултатите от мащабни международни проучвания (2002 г.), които доказват, че ХЗТ увеличава риска от рак на млечната жлеза, сърдечносъдови и други усложнения, специалистите търсят разумна алтернатива. Фитоестрогените притежават ефективността на естрогени, без да имат противопоказания и нежелани ефекти. Именно затова те все по-често са предпочитани както от жени в менопауза, така и от лекари.
Остеопорозата е прогресиращо метаболитно заболяване на скелета, при което намалява костната плътност и се нарушава микроструктурата на костната тъкан. Това води до повишена костна чупливост и последващ повишен риск от фрактури.
Загубата на костна маса започва от 40 г. възраст и е различна при мъжете и жените. Скелетът е биологично активна структура, в която през целия живот се извършва процес на костно ремоделиране – образуване и разграждане на костна маса.
Равновесието между тези два процеса е много важно за осигуряване постоянството на костната маса и устойчивостта на костната тъкан.
При нарушаване на това равновесие костната плътност намалява в резултат на образуване на пори, фисури или кухини в костите.
Остеопорозата е най-често срещаното заболяване на скелета. Според СЗО остеопорозата е едно от заболяванията с голяма медицинска и социална значимост.
Остеопорозата се наблюдава по-често при жени, като честотата се увеличава с напредване на възрастта и особено в периода на менопаузата.
Остеопорозата условно се разделя на три вида:
Остеопорозата се нарича „тиха епидемия”. Намалението на костната плътност не е съпроводено с болки и може да остане незабелязaно в продължение на години.
Най-честите признаци са нетипични болки в гърба, ставите и костите. Обикновено остеопорозата е свързана с промяна в стойката (изкривяване на гръбначния стълб) и намаляване на ръста (компресионни фрактури).
Най-сериозната последица е счупване на шийката на бедрената кост.
За поставяне на диагноза се използват различни методи – клинични и лабораторни изследвания., рентгенография, остеодензитометрия (измерване на костната плътност) и др.
Най-голямо значение има остеодензитометрията, при която целта е откриване на намалена костна плътност, оценка на бъдещия риск от фрактури и проследяване на ефекта от провежданото лечение.
Борбата с остеопорозата е комплексна. Включва пълноценно хранене, физическа активност и използване на някои лекарства и природни продукти. Използваните средства за лечение на остеопорозата могат да се разделят на две основни групи:
Важно значение при остеопорозата има профилактиката и ранното й диагностициране.
Основна цел на профилактиката и лечението на остеопорозата е предотвратяването на фрактурите.
Профилактиката и лечението на остеопорозата се състоят в повишаване на костната плътност в периода на скелетна зрелост, предотвратяване на костната загуба и възстановяване на костните минерали и структура при вече явна остеопороза.
При доказана остеопороза може да се повиши костната плътност, но не и да се възстанови напълно първоначалната костна микроструктура и здравина. Освен това остеопорозата е коварна болест, която протича безсимптомно. Може да минат много години преди тя да бъде открита, в резултат на което последиците да са фатални.
Също така лекарствата, използвани за лечение на остеопорозата са много скъпи и в много случаи недостъпни за голяма част от населението. Затова предотвратяването на остеопорозата е много по-ефективен подход, отколкото лечениети й.
Рисковите фактори за остеопорозата са наследствената предразположеност, ранна менопауза под 45 г., заседнал начин на живот, ниско съдържание на калций в организма, неправилно и непълноценно хранене, ниско телесно тегло, фрактури след 40 годишна възраст, продължително лечение с кортикостероиди във високи дози, тютюнопушене, употреба на кафе и алкохол.