Краят на миналия век е белязан от важни открития в областта на науката за хранене на човека. Узнахме каква роля в живота ни играят такива вещества, като: антиоксиданти, флавоноиди и фитонциди.
Но най-дискутирани останаха фитоестрогените – група вещества, които през последните години, учените са успяли да изолират от растенията.
Тези вещества, чиято структура е подобна на структурата на женските полови хормони, веднага са заинтригували ендокринолозите. И този интерес не е напразен. Оказва се, че фитоестрогените са способни да оказват различни ефекти върху метаболизма на човешкия организъм.
Едно време се е смятало, че фитоестрогените са растителни хормони, които регулират фазите на растеж и съзряване на растенията. Въпреки това, установено е, че при растенията, тези вещества играят съвсем друга роля, така че фитоестрогени и фитохормони са две различни вещества.
Какво са фитоестрогените?
Първата група фитоестрогени е била открита през 1926 г., но за дълъг период от време за тяхното въздействие върху човешкия организъм нищо не е споменавано. Към тази група се отнасят стероли, които влизат в състава на растителните мазнини и по структура наподобяват женски полови хормони.
Благодарение на сходството в структурата, фитоестрогените, както смятат повечето изследователи, могат да взаимодействат на клетъчните рецептори в организма на човека. Това обяснява способността на фитоестрогените да изпълнява редица функции на половите хормони, което открива отлични възможности за тяхното използване в хормонозаместителната терапия при различни дисфункции в женската полова сфера.
Това е особено важно, тъй като, за разлика от „животинските“ хормони, фитоестрогените не стимулират, а инхибират(подтискат) растежа на тумори. Следователно, в дългосрочен план е възможно тяхното включване при преодоляване на такива заболявания, като рак на гърдата и щитовидната жлеза, както и при аденом на простатата при мъжете.
По-късно е била открита още една група фитоестрогени – полифеноли. Установено е, че фенолни съединения, като флавони, изофлавони, халкони и други, също проявяват естрогенни свойства. Молекулната им структура е много подобна на структурата на 17-бета-естрадиола. Ето защо, те могат да се присъединят към съответните рецептори.
